В памет на И.П. (човека и приятеля)

Материала "Досиета и Доносници" ми беше предоставен от И.П. офицер в Д.С. преди около две години. Това се случи около половин година след като се запознахми. Самият текс е написан в края на 2006 г. Вътре са споделени мислите на офицер в ДС, така както вижда службата в която е работил, отношенията м/у службите за сигурност и управляващата партия, ПРЕХОДА.

Днес сакаш сми забравили за ЧЛ.1, и цялата вина е хвърлена върху ДС. 
Текста го листвам без никаква редакция или намеса, не ми е известно този да е бил публикуван.
Факт е, че в медиите има малко авторски материали, на служители или агенти на ДС, които да разкажат за службите отвътре от първа ръка! Повечето текстове публикувани в медиите са на външни за ДС автори.

Към текста е добавен постскриптум във връзка с проведени разговори за объркания преход в България, който трайно ни разположи на опашката на Европа! 

ДОСИЕТА И ДОНОСНИЦИ - I част

ДОСИЕТА И ДОНОСНИЦИ - 1I част

Други настояват в политиката, висшата администрация, медиите и т. н. обществено значими фигури да няма хора, зависими от бившата ДС. А как ще уточним колко от тези фигури са зависими от мръсните пари, чуждите специални служби, корпоративни интереси, престъпни групировки, големия наркотрафик, контрабандисти и т. н. Ако се направи преглед на законодателството през последните 16 години, може спокойно да се види колко закона са приети, облагодетелстващи определени частни интереси.

                     

Наскоро бе разсекретено досието на агент “Алберт” - журналистът Георги Коритаров. В няколко предавания на БТВ се изнесоха данни, че е писал сведение за свой преподавател по марксистко-ленинска философия, които проповядвал маоистки възгледи и други сведения, касаещи братът на Андрей Райчев - Владимир, който се готвел да пише книга за Хитлер. Г. Коритаров беше заклеймен. Но той е подал признаци за евентуална престъпна дейност. Оттам ОР по ДС би трябвало да образува СП или ДОП, с цел установяване на дейността. Ще кажете тоталитарен подход - нарушение свободата на словото и съвестта. Но да видим какво пише в сега действащия НК, глава I, чл. 108 - (1) Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба.

(2) Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на Република България, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба.

Какво ще ни бъде отношението към агент на сегашните специални служби, който съобщи, че някой проповядва фашистка или друга антидемократична идеология? Свободата на словото и свободата на съвестта не е слободия.

Интересна е раздвоената позиция на прокуратурата. Говорителят на Главна прокуратура Б. Найденов в свое изказване в предаването на Иво Инджев “В десетката” на 14. 05. 2006 г. заявява, че агентурата са “очите” на службите за сигурност.

Главният прокурор Борис Велчев в предаването на Н. Бареков “Тази сутрин” от 23. 05 2006 г. заявява, че трябва да се разсекретят всички “досиета” и че ако установи, че някой от сътрудниците му е имал взаимоотношения с ДС, той ще се дистанцира от него.

ДС не се е самообразувала. Тя е част от командно-административната съветска система. Тази система е изградена на идейно-политическата база на марксизма-ленинизма, за което са работили много учени - философи, историци и т. н. и много преподаватели са я преподавали в училища, ВУЗ. Тази теория беше приложена на практика в управлението на държавата от многобройни партийни кадри, който бяха създали изключително мощна пропагандна машина и многобройни платени партийни и комсомолски секретари я разясняваше и съблюдаваше за нейното възприемане сред хората във всички отрасли на народното стопанство, сред интелигенцията, по градове и села, включително и в ДС, където, както навсякъде, имаше платени партийни секретари, ППО, ПК и комсомолските им аналози. БКП нямаше тайни в тайните служби. Част от тази партийно-държавна система бе и ДС. Цялото управление и обществени отношения бяха регулирани в законодателство, прието в НС. То бе изготвено от преподаватели и юристи контингент на ЮФ на СУ, включително и това отнасящо се до ДС. Журналисти громяха враговете на социализма. И изведнъж отделяме ДС от цялата тази система? Защо учени, преподаватели, партийни и комсомолски секретари, юристи, дипломати, журналисти и всякакви други изведнъж станаха просто изключителни професионалисти, а ДС и техните сътрудници - лошата част от социалистическата система, и тази държавно институция точно трябва да събира всички негативи на командно-административната система. Ако Борис Велчев е решил да се дистанцира, защо не се дистанцира от дядо си, чието име носи? Той дълги години беше вторият човек в социалистическата държава, и тази система е изградена под прякото негово ръководство. Защо не се дистанцира от баща си? Той дълги години е защитавал външнополитическата доктрина на социализма. Защо не се дистанцира от своите преподаватели и колеги законотворци? Те са изградили цялото законодателство на Народна република България, включително и това за ДС.

И цялата тази машина, която проповядваше, че от социализма по-хубаво няма, постигаше и успех: примерно в изборите участваха 99,9 % и 99 % от тях гласуваха за ръководната роля на БКП. Пропагандната машина придружаваше човека от детската градина - през чавдарче, пионерче, комсомолец, комунист или безпартиен комунист - до петолъчката на гроба му. Тя славославяше социалистическия труженик, научен работник, разузнавач; равенството, братството, свободата; дори социалистическият педераст беше много по-добър от капиталистическия, клеймяха се капиталистическите порядки, експлоатацията на човека там, пропадналия им начин на живот. Често БНТ излъчва кадри от манифестации по повод 1 май, 24 май, 9 септември, ако сте забравили, припомнете си ентусиазма на участниците. След началото на прехода със същата сила и ентусиазъм хора със същия манталитет започнаха да ни убеждават, започвайки от това, че социалистическият педераст е борец за демокрация, че от социализма по лошо няма, тя избивала интелигенцията, репресирала хората, не им давала да мислят свободно, докарал ги до просешка тояга, размахваха се карти с черепи, появиха се сини мартенички. Клеймене, клеймене. И за всичко това бе виновна ДС! Всеки, на който учителят му се скарал или го подгонил да се подстриже, имал проблеми със служебното си или партийно ръководство, криминални престъпници, стопански престъпници, обикновени некадърници, имащи се за интелектуалци, не успял да се ожени или се развел и т. н., се изкарваха репресирани от ДС. Тази настройка продължава и до днес. Затова, ако искаме да погледнем обективно на нещата, нека да се прочетат не “досиетата” на агентурата, а резултатите от дейността на ДС, а тя е в съдебните и следствените дела. Това са реално репресираните от ДС. Нека прочетем кой за какво е бил репресиран. Дори и от гледна точка на сегашния НК и правозащитна система. Сигурно има и невинно пострадали, на които се дължи извинение. Във всяка държава има такива. Ако има нарушения на тогавашното законодателство при извършване на дейността на ДС, нека има санкции, нека потърпевшите да си потърсят правата по закона за отговорността на държавата за причинени от нея щети. Нека заклеймим тогава и виновния служител на ДС. Но нека не говорим общо.

Нека погледнем по-дълбоко в нещата и да оставим изследователи и историци да направят своята оценка. Приетият закон за класифицираната информация дава достатъчно възможности за сериозни и задълбочени хора да работят над разсекретените документи.

 Наскоро американският учен Стиглиц - лаурет на Нобелова награда за икономика - обяви, че преходът в постсъветското пространство се е провалил. В някои страни (включително България) е станало по зле. Основните причини според него са липсата на закон и власт и лошо проведената приватизация.

Нито един от проблемите, зародили се през комунистическото управление, не само не бе решен, но бе и задълбочен. Социалната, демографската, духовно-нравствената криза достигнаха върхове, изключително много се снижи покупателната способност на населението. Според индекса на живот на Humman developement resource (засягащ изключително много показатели за стандарта на живот) - България от 26-то място в света през 1989 г. достигна 62 място през 2005 г.

В края на 80-те години вследствие на известни на всички събития в някои социалистически страни и под силното въздействие на гласността и перестройката ”стана ясно, че командно-административната система и нейният класово-партиен подход трябваше да бъдат подменени. Започна промяна. Най-дълго управлявалият държавник на съвременна България, стоящ на върха на партийно-държавната йерархия, олицетворяващ командно-административния дух - Тодор Живков, бе сменен. След кратко време БКП се преименува на БСП. В тази партия-мастодонт членуваха хора с най-различни убеждения - от твърди сталинисти и обикновени ортодоксални комунисти до социалдемократи, възприемащи съвременните учения за устройство на обществото и желаещи да се постигне правова държава с пазарно стопанство. Създаде се и СДС - конгломемерат също от различни по своите убеждения хора и партии, от крайни радикални до умерени, възприемащи християнските ценности и искрено целящи изгражданите на демократична държава с пазарна икономика.

В една много сложна международна и вътрешна обстановка две правителства на покойния Андрей Луканов започнаха разграждането на командно-административната система и създаването на институции и въвеждане на необходимите правила за изграждане на демократична, правова държава с пазарна икономика. Промяна беше необходима във всички сфери на обществено-политическия ни живот: в икономика, селско стопанство и всички други сфери, включително и в системата на ДС. Тя бе разпусната и на нейно място се създадоха Националната служба за защита на конституцията, Национална разузнавателна служба, Национална служба за охрана, ВКР стана служба на МО, Националната следствена служба мина към съдебната система. Бе приета нова Конституция. Започнаха изменение на законодателството. Проведоха се и ред други дейности в тази посока.

Предстоеше тежък и труден преход. При второто си правителство Андрей Луканов поиска общонационално съгласие за продължаване на реформите. Сили от дясно и от ляво проявиха пълно единодушие да не се постигне национално съгласие за провеждане на промените. Едните го обявиха за враг, а другите за предател. И той подаде оставка.

Оттам навлязохме в дълъг период, който се нарича преходен. Период без прозрачност, без стратегия, публична яснота какво ще се прави.

Политическите сили споряха кой е бил прав и кой крив след 09. 09. 1944 г., да се махне или не комунистическата символика, дали да се променят имената на улици и градове и др. подобни все “жизнено важни” въпроси.

А през това време пропагандната машина продължаваше да работи. БКП/БСП прехвърли целия негативизъм на хората от командно-административната система върху ДС. Намерихме необходимия виновник. И всички подеха рефрена. Истерията беше толкова голяма, че новите служби за сигурност не можеха да изпълняват качествено своите задължения.

Започна не разграждане на командно-административната система, а на самата държава. Пропагандната машина работеше все по-добре. Започна да се клейми като комунистическо, т. е. ретроградно, всяко изказване, с което се искаше прозрачност, правила, ред, законност. Започна приватизацията на финансовите потоци. Пропагандата машина не спеше. Тезите й набираха скорост - “Законът е бариера в полето, змията минава отдолу, лъвът я прескача, а магарето стои и чака да му я дигнат.” ; “Алчността е двигател на прогреса в цял свят” ; “На нас (финансовите институции) не ни трябват работни пчелички, а хора, които са в състояние да откраднат 5 милиона от държавата, два да си вземат, а останалите да дадат на нас”; “Всеки милион, който имам, мога да докажа, само не питайте за първия” и др. подобни. Пропагандната машина ги обобщаваше и оправдаваше чрез тезата, че сме в период на първоначално натрупване на капитала и така е било по цял свят. Не, никъде не е ставало така. Такова грабене на богатство е имало само при испанските конквистадори, но те са ограбвали чужди държави. Такова разграбване на собствена държава никога и никъде не е имало. При първоначалното натрупване на капитала е съвсем друго нещо. Имало е жестока експлоатация на работниците (ниски надници, 15 - 16 часов работен ден, тежки условия за труд и др.), но капиталистът е учредявал, организирал, управлявал някаква производствена дейност, носел е отговорност за всичко. У нас се случи грабеж и никаква отговорност.

Носителите на този деградивен, престъпен манталитет проповядван от пропагандната машина, заемаха все повече позиции както в икономиката, така и в политиката. Проведена бе крайно погрешната масова приватизация. Погрешна заради смешните пари за населението, от една страна, и ,от друга, поради възможността, която се създаде, собствеността да мине в ръцете на малка група хора, които, освен че бяха алчни, нямаха никакви качества и професионализъм да управляват и да развиват приватизираните предприятия.

Пропагандната машина издигна героите на нашето време – “борците и мутрите”. За тях се пишеше и говореше денонощно по вестници, радиа и телевизии. Те бяха призвани да унищожат всякакви остатъци от държавност и успяха. Андрей Луканов бе убит. Настъпи целенасочено създаден хаос и нечувана инфлация, който изяде последните спестявания на хората.

Кадрите, подбрани от пропагандната машина след изборите от 1997 г., заеха изцяло всичко в държавата - политика, икономика, финансови потоци, медии, съдебна система и т. н. Иван Костов обяви началото на касовата и работническо-мениджърска приватизация. Той ги обяви с думите: “Участвайте в приватизацията, ние не сме Държавна сигурност, за да ровим откъде са ви парите”. След такава покана какви ли пари са дошли да участват в приватизацията!? На всичкото отгоре предприятията бяха продадени на силно занижени стойности, като впоследствие се разбра, че дори и наполовина не са платени договорените суми. Пълен абсурд, но и пълна победа на пропагандната машина! А за мутрите, се погрижиха да станат добре облечени бизнесмени с легален бизнес.

Народът бе измъчен и отвратен. Симеон II дойде като спасител, който ще потърси сметка, ще възстанови справедливостта. Той успя да разбие пагубния двуполюсен модел, проведе преговорите за асоцииране на България с ЕС, подписа членството ни в НАТО. Но се включи добре и в пропагандната машина, грабежа продължи, а самият той получи огромни имоти (все още се установява законно или не).

Народът продължи да се отвращава. Пропагандната машина продължаваше да работи, но все по-малко хора й вярваха. На поредните избори през 2005 г. гласуваха едва 50 % от имащите право на глас. След изборите се създаде тройна коалиция, която трябваше да излъчи правителство, способно да направи България пълноправен член на ЕС. Но ЕС беше поставило изисквания, което нито едно предишно правителство не беше изпълнило. Започна пазарлък. ЕК бе неотстъпчива и за кьоравия стана видно, че ЕК няма да допусне България в ЕС заедно с мутрите, грабителите и организираната престъпност. “Нямаме избор” - заяви министър Румен Петков след неколкомесечно протакане и шикалкавене.

Макар и с много по-малко влияние, пропагандната машина все пак намери нов изход, не особено творчески – “Да разкрием “досиетата” на агентите на ДС!”, с ясната цел отново да се стреснат хората, които искат да сътрудничат на властите, отново обществото да попадне в плен на хаоса. Кресльовци по вестници, радио и телевизии правят словесни упражнения и громят “гнусната” Държавна сигурност и нейните доносници. Обясняват, че хората от това се интересували. Кой направи проучване? Не го ли гледахме това няколко пъти през последните 16 години. Не, хората в България се интересуват от съвсем различни неща.

А какво правиха през тези 16 години “демократичните” служби за сигурност, ръководени от различни “демократични” министри. Какви престъпления предотвратиха, колко лица обвиниха и дадоха на съд във връзка с целия този криминален преход. Какви насоки са им спускали министрите. Нищо не знаем - пълна тайна. Можем да предполагаме, че една група от хора са свършили прекрасно своята работа и са постигнали изключителни резултати в борбата с организираната престъпност, корупцията, прането на пари и други престъпления по висшите етажи на властта, за да получат в разрез с всякакви военни норми генералски звания по ЗВВС, а именно: капитанът от Народната милиция Богомил Бонев, капитанът от Народната милиция Кирил Радев, капитанът от Народната милиция Емил Танев, капитанът от Противопожарната отбрана Бойко Борисов, ефрейторът от БА Димо Гяуров, ефрейторът (а може би младши-сержант) от БА Атанас Атанасов. Нека да извадим техните дела, за да посочим положителния пример.

                          


               

Хващам се на бас, че спрямо техните заслуги всеки лейтенант от ДС заслужава да бъде произведен в чин маршал.

ЕС иска от България работа срещу организираната престъпност, корупцията по висшите етажи на властта, ефективна борба срещу прането на пари и други. Нека компетентните служби се заровят в архивите на БНБ, Булбанк и други банки, архивите на застрахователните дружества (всички, не само борческите), нека се работи и по оценката на приватизацията и следприватизационния контрол. Нека изясним как се финансират политическите партии. Нека всички във висшите етажи на различните власти обявят публично своите доходи и собственост.

Държавата не съумее ли да разчупи този порочен престъпен кръг, обхванал всички нива на властта, и то на всички власти, няма да има нито реални инвеститори, нито икономиката ни ще дръпне напред, нито хората ще могат да заживеят по-добре. А тях това ги вълнува.

                       октомври       2006 г.

 PS

Материалът е от 2006 г., но си позволявам да ти го изпратя поради неговото неизменно звучене и днес. А сега и няколко мисли набегом във връзка с вчерашния ни разговор. По отношение на проблема с ДС искам да ти кажа, че манипулативно е изградена теоретична конструкция, към която се нагаждат аргументи и факти. За да се направи качествен и правдив анализ на прехода, е необходимо да се извършат задълбочени изследвания от компетентни проучватели в различни сектори на обществено-политическия живот: финанси и финансови потоци; законодателство и въздействието му спрямо облагодетелствалите се от прехода; преструктуриране на държавата и закриване на контролните й системи и т. н., които могат да бъдат изброени в дълъг списък. Другият подход може да бъде с изграждането на единен кадастър и придобилите имущество в големи размери да докажат правомерното му придобиване.

По отношение на престъпността критерии не може да бъде категорийна характеристика. А извършени от определени конкретни индивиди деяния, които са инкриминирани от наказателния кодекс. След осъдителни присъди може да се правят различни разрези на извършителите на престъпления в посока: възраст, пол, етнос, религиозна принадлежност или някаква друга характеристика.

Тъй като няма ясно установени морални правила, различни от вписаните в Наказателния кодекс, т. е. има най-различни писани и неписани етични кодекси, то моралната оценка е строго субективна и не бива да се налага.

Темата, без съмнение, е много интересна и значима и би било добре по нея да се работи професионално. Разбираемо е, че досега нищо не е направено, но е време нещата да си дойдат на място и да се работи по всяка значима тема от специалисти, а не от пропагандатори. Това може да бъде и тема за научни изследвания, сигурно има нещо в тази посока работено, но това не ни пречи да измислим проект за кандидатстване по европейските програми, свързани с научните изследвания, различни от Отворено общество, които също кандидатстват по подобни теми.

И.

******************************************************
В случай, че се изполва част или целия текс да се укаже източника и включи предговора.
Снимките са от интернет, като няма указани авторски права.


И така сваляйки провала (защото сме последни в развитието всред всички европейски държави)  върху служители на бившата ДС, ще продължаваме да кретаме на това последно място.
С интерес бих прочел и Вашето мнение! Защото правилния анализа на обстановката ще ни покаже и пътя към излизане от кризата в която затъваме вече над 20 години!

сътрудници"
(от http://energywatch.blog.bg/politika/2013/07/03/dosieta-i-donosnici.1126267)

Прав си! Вчера един студент на Примаков го цитира "Всяка система (власт) се крепи на вярата и на силата". За съжаление ние зачекнах ме вярата, а само със сила(насилие) не може да крепиш една система дълго време!

Предполагам, че в момента на службите "сътрудниците" са "вербувани" само с компромати или срещу пари!

Или както казваше един виден бивш партиен секретар "колкото по изцапан-толкова по наш!" ! За съжаление!

От:
http://energywatch.blog.bg/politika/2013/07/03/dosieta-i-donosnici.1126267?reply=4431512#new_comment


Не бях се замислял за 10-те години!
Така е и във всички високо технологични професии! И то след завършване на висше образование!